Днес е мрачно и студено, но 1 супена лъжица смях е добро лекарство, нали?
Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.
Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля.Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка. Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бяn направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не ме докосна. Или ми изневеряваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.
П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот. Подпис: Бившата ти жена.
Отговорът на Стамат
Скъпа бивша съпруго,
Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).
Наистина забелзах, че си се подстригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме е учила "когато не мога да кажа нещо добро, да замълча". Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин. Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше. Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.
П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.
Подпис: Червив с пари и Свободен!
Е не винаги човек трябва да е бързак, за да е щастлив.....Сега разбирам поговорката "Два пъти мисли, един път режи"....
сряда, 23 февруари 2011 г.
събота, 12 февруари 2011 г.
Едно писмо с "любов" до съпругата ......
Предлагам ви да се посмеем заедно.Смехотерапия в комбинация с кафе.....
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Благодаря на автора, заредена с много енергия отивам на тръстиката....а вие???.....
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Благодаря на автора, заредена с много енергия отивам на тръстиката....а вие???.....
вторник, 11 януари 2011 г.
Да споделя нещо с вас.....
Пия си сутрешното кафе и преглеждам новините.....и попадам на нещо, което ми направи силно впечатление. Прочетеното се припокрива с моето виждане по въпроса на 100 %.
Но ме заболя много....заради децата ни....заради това какви ценности оставяме в душите им след нас.....
Предлагам ви да прочетете и вие.Авторът е Явор Фингаров.
Да чифтосаш Моцарт с Ивана
Какво ще стане, ако се сблъскат Моцарт и Ивана? Cosi fan tutte или "така правят всички"? Кое е по-привлекателно: чифт силиконови гърди или Реквием в ре минор? Явор Фингаров има отговор, който обаче хич не му харесва. Ето какво пише миналогодишният стажант в редакционния блог на Deutsche Welle, който е на 22 години.
Седим. Аз, две цигуларки, един тимпанист и един челист. Пием ракия. Във Виена. Българска, домашна, хубава, силна. Вече е станало 3, скоро ще има трамваи.
Седим и си говорим приятно, топло е. Сградата е построена около 50 години преди Априлското въстание. Таванът е толкова висок, че човек се чувства като Наполеон. В ъгъла мълчи белият роял. Продължаваме да пием.
Ама сме българи!
Едната цигуларка кой знае защо пуска някакви злокобни анадолски ритми и заявява, че това парче било убиец. "Убиец на Смисъла", афористично предполагам наум. Пее се за някаква марка кола и за ревност. Лично за мен връзка между двете неща няма. Да казвам ли, че не харесвам чалгата - от естетически и идейни съображения.
"Добре де, вие, прекрасни момичета, все пак сте музикантки. С ръцете си правите прекрасни неща, които са скъп и луксозен културен продукт. Би трябвало да се вълнувате, например, от Четвъртата симфония на Йоханес Брамс, която е една от малкото индулгенции на човечеството пред Създателя. А вие се занимавате с някакви ориенталски простотии!" - след тази реч потушавам с вода поредната едра глътка.
Относително здравата ми логика обаче е сразена от следното изказване: "Ние сме музикантки и уважаваме всякакви стилове музика, дори и чалгата", казва девойката и не осъзнава тъпата болка, която ми причинява, използвайки "стил" и "чалга" в едно изречение.
"Да бе, не защитавам тесногръдието, хубаво е да си отворен за какво ли не. Но все пак Томазо Албинони и Антонио Вивалди са по-интересен избор от Ивана, по дяволите!" - казвам с надеждата, че ей сега ще си пуснем сюитата за две лютни и клавесин от Йохан Себастиан Бах. И ще се възцарят мир и любов.
Цигуларката обаче ми отвръща: "Е, да! Ама сме българи и сме седнали на маса!" Черните й очи блестят алкохолно в мрачната стая. Почти се задявам с поредната глътка.
Поглеждам към челиста за помощ. Той се усмихва хитро и леко разконцентрирано. Води ме с около 4 часа, което обяснява тоталната невъзможност да се включи в комуникацията. В очите на тимпаниста са бухнали пухени завивки, тъй че ще трябва да се справя сам с безумието.
Как така ще слушате чалга?!
"Значи щом сме българи, трябва да слушаме гадна музика, така ли? Щом сме седнали на маса, трябва да увреждаме префронталния си кортекс с ритми, за които твърдим, че са български, докато те са всъщност турски? Вие, момичета, сте цигуларки! Как така ще слушате чалга? Вас чалгата трябва да ви отвращава! Вие сте хората, които трябва да изграждат културата у слушателите, да свирят симфониите на Ян Сибелиус пред зали, претъпкани с млади и интелигентни хора! Така не става!" Адски съм ядосан и пия до дъно.
Само на две преки оттук живее големият български диригент Маестро Диан Чобанов. Става ми тъжно.
Докато си наливам ракия от пластмасовото шише (или бутилка - шише е турска дума), цигуларката изстрелва най-мощния си аргумент: "Тази музика е популярната. Тя е модерна. Нея я слушат хората. Така правят всички!"
Така правят всички, по дяволите! Сигурно така се успокояват педофилите. И депутатите, дето искаха да им подарят скъпи телефони. И Калина Илиева. И Румен Петков, Георги Първанов, Румен Овчаров и други скандални същества.
"Така правят всички" си казва полицаят, който току що е взел 20 лева от мъртвопияния шофьор, дето после ще убие детето ви. "Така правят всички" са си повтаряли германските граждани по време на Кристалната нощ.
"Е, ти се оля, Фингаров! То бива патос, ама твоето е прекалено, девойките слушат скапана музика, а ти ги приравни с нацистите!" - възкликна възмутено моят вътрешен главен редактор.
Кредото на робското говедо
"Така правят всички" е най-вредното изречение на български език, отвръщам му мислено. То е морален стожер. То е оправдание за всяко едно свинство. "Така правят всички" е страховитата мутация на "Наведена главица остра сабя не я сече", кредото на робското говедо.
Така правят всички. Жените се обличат като курви, мъжете - като албански продавачи на арпаджик. Ценностите им са в хармония с външния вид. Лъскавата кола, грозните дрехи, животинските щампи, позлатените тенекии, кьочекът до малоумие. Показност за сметка на добрия вкус, липсата на възпитание като етикет. Полови органи, шопска салата, евтина ракия, свински пръжки. Тарикатщина на дребно, арогантност, наглост, надутост. А пък българите били най-умните на млечния път, България на сто морета...
Цялата гадост на века на масовия човек намери много плодотворна почва сред моите връстници. Това ме ужасява.
Вървя. Студът завладява всяка клетка на тялото ми. На таблото не пише кога ще дойде следващият трамвай.
И завършвам като ви копирам част от един коментар.... "Да префразирам проф. Петър Мутафчиев: В едно общество не е необходимо да имаш население със 100%ова грамотност, но е задължително тези(интелегенцията), които могат да четат да разбират смисъла на прочетеното"....
Като си помисля че "така правят всички"....ми става гадно....а денят едва започва...
Пия си сутрешното кафе и преглеждам новините.....и попадам на нещо, което ми направи силно впечатление. Прочетеното се припокрива с моето виждане по въпроса на 100 %.
Но ме заболя много....заради децата ни....заради това какви ценности оставяме в душите им след нас.....
Предлагам ви да прочетете и вие.Авторът е Явор Фингаров.
Да чифтосаш Моцарт с Ивана
Какво ще стане, ако се сблъскат Моцарт и Ивана? Cosi fan tutte или "така правят всички"? Кое е по-привлекателно: чифт силиконови гърди или Реквием в ре минор? Явор Фингаров има отговор, който обаче хич не му харесва. Ето какво пише миналогодишният стажант в редакционния блог на Deutsche Welle, който е на 22 години.
Седим. Аз, две цигуларки, един тимпанист и един челист. Пием ракия. Във Виена. Българска, домашна, хубава, силна. Вече е станало 3, скоро ще има трамваи.
Седим и си говорим приятно, топло е. Сградата е построена около 50 години преди Априлското въстание. Таванът е толкова висок, че човек се чувства като Наполеон. В ъгъла мълчи белият роял. Продължаваме да пием.
Ама сме българи!
Едната цигуларка кой знае защо пуска някакви злокобни анадолски ритми и заявява, че това парче било убиец. "Убиец на Смисъла", афористично предполагам наум. Пее се за някаква марка кола и за ревност. Лично за мен връзка между двете неща няма. Да казвам ли, че не харесвам чалгата - от естетически и идейни съображения.
"Добре де, вие, прекрасни момичета, все пак сте музикантки. С ръцете си правите прекрасни неща, които са скъп и луксозен културен продукт. Би трябвало да се вълнувате, например, от Четвъртата симфония на Йоханес Брамс, която е една от малкото индулгенции на човечеството пред Създателя. А вие се занимавате с някакви ориенталски простотии!" - след тази реч потушавам с вода поредната едра глътка.
Относително здравата ми логика обаче е сразена от следното изказване: "Ние сме музикантки и уважаваме всякакви стилове музика, дори и чалгата", казва девойката и не осъзнава тъпата болка, която ми причинява, използвайки "стил" и "чалга" в едно изречение.
"Да бе, не защитавам тесногръдието, хубаво е да си отворен за какво ли не. Но все пак Томазо Албинони и Антонио Вивалди са по-интересен избор от Ивана, по дяволите!" - казвам с надеждата, че ей сега ще си пуснем сюитата за две лютни и клавесин от Йохан Себастиан Бах. И ще се възцарят мир и любов.
Цигуларката обаче ми отвръща: "Е, да! Ама сме българи и сме седнали на маса!" Черните й очи блестят алкохолно в мрачната стая. Почти се задявам с поредната глътка.
Поглеждам към челиста за помощ. Той се усмихва хитро и леко разконцентрирано. Води ме с около 4 часа, което обяснява тоталната невъзможност да се включи в комуникацията. В очите на тимпаниста са бухнали пухени завивки, тъй че ще трябва да се справя сам с безумието.
Как така ще слушате чалга?!
"Значи щом сме българи, трябва да слушаме гадна музика, така ли? Щом сме седнали на маса, трябва да увреждаме префронталния си кортекс с ритми, за които твърдим, че са български, докато те са всъщност турски? Вие, момичета, сте цигуларки! Как така ще слушате чалга? Вас чалгата трябва да ви отвращава! Вие сте хората, които трябва да изграждат културата у слушателите, да свирят симфониите на Ян Сибелиус пред зали, претъпкани с млади и интелигентни хора! Така не става!" Адски съм ядосан и пия до дъно.
Само на две преки оттук живее големият български диригент Маестро Диан Чобанов. Става ми тъжно.
Докато си наливам ракия от пластмасовото шише (или бутилка - шише е турска дума), цигуларката изстрелва най-мощния си аргумент: "Тази музика е популярната. Тя е модерна. Нея я слушат хората. Така правят всички!"
Така правят всички, по дяволите! Сигурно така се успокояват педофилите. И депутатите, дето искаха да им подарят скъпи телефони. И Калина Илиева. И Румен Петков, Георги Първанов, Румен Овчаров и други скандални същества.
"Така правят всички" си казва полицаят, който току що е взел 20 лева от мъртвопияния шофьор, дето после ще убие детето ви. "Така правят всички" са си повтаряли германските граждани по време на Кристалната нощ.
"Е, ти се оля, Фингаров! То бива патос, ама твоето е прекалено, девойките слушат скапана музика, а ти ги приравни с нацистите!" - възкликна възмутено моят вътрешен главен редактор.
Кредото на робското говедо
"Така правят всички" е най-вредното изречение на български език, отвръщам му мислено. То е морален стожер. То е оправдание за всяко едно свинство. "Така правят всички" е страховитата мутация на "Наведена главица остра сабя не я сече", кредото на робското говедо.
Така правят всички. Жените се обличат като курви, мъжете - като албански продавачи на арпаджик. Ценностите им са в хармония с външния вид. Лъскавата кола, грозните дрехи, животинските щампи, позлатените тенекии, кьочекът до малоумие. Показност за сметка на добрия вкус, липсата на възпитание като етикет. Полови органи, шопска салата, евтина ракия, свински пръжки. Тарикатщина на дребно, арогантност, наглост, надутост. А пък българите били най-умните на млечния път, България на сто морета...
Цялата гадост на века на масовия човек намери много плодотворна почва сред моите връстници. Това ме ужасява.
Вървя. Студът завладява всяка клетка на тялото ми. На таблото не пише кога ще дойде следващият трамвай.
И завършвам като ви копирам част от един коментар.... "Да префразирам проф. Петър Мутафчиев: В едно общество не е необходимо да имаш население със 100%ова грамотност, но е задължително тези(интелегенцията), които могат да четат да разбират смисъла на прочетеното"....
Като си помисля че "така правят всички"....ми става гадно....а денят едва започва...
четвъртък, 23 септември 2010 г.
Отговор на дъщерята блондинка, към майката блондинка
Днес не ми е ден, явно! И настроението ми е едно скапано.....Така че ако и на вас ви е същото дайте да си помогнем сами.Обещах ви, че ще пусна и отговора на дъщерята, ама се замотах в приготвянето на зимнини и се забавих.
Ето и отговора на дъщерята!
"Здравей, мамо!
Писмото пристигна, така че го получих. Борис пак ме заряза, а Виктор, Георги и Иван заминаха на някъде. Да знаеш, вече подозирам, че нещо ме мамят. Почти си намерих работа - миналия месец си купих вестник с обяви, а вчера звъннах на една от тях. Вярно, казаха, че мястото вече е заето, обаче казаха, че догодина сигурно пак ще търсят хора, така че остава съвсем малко да почакам още. Вчера ходихме с г-н Николов да ядем суши. Правят го от риба. Ти не го познаваш, обаче г-н Николов каза, че аз съм много хубава и майка ми е много хубава и че с удоволствие би я поканил заедно с негови приятели да излязат ли беше, да излижат ли беше. Той е много добър. Видя твоя снимка.
Също така ми каза, че има познат продуцент, който ме вика да се снимам в някакъв филм за бани. Ще има много мъже и аз самичка. Как мислиш, мога ли да стана актриса?
При леля Юлия всичко е нормално, както винаги. Оня дебил, приятелят й, й купил Ламборгини Диабло и пръстен с такъв диамант, че може канала на ваната да си запушва с него. Представяш ли си.. Нали ти казвам, идиот!
Както и да е, аз съм си най-красивата. Не съм й предавала поздрави от
тебе.Реших, че и без това достатъчно се е ояла вече.
Търсих в плика, обаче парите дето си ми ги пратила ги нямаше. Вероятно пощальоните са ги свили. Другия път ги слагай вътре в плика.
P.S. Мамо, ти нали си Иванка Георгиева, защо са ти такива странни
инициалите - Мама P.S. ?
Е надявам се че поне малко мръднахме напред с настроението....Или не сме....и все пак ви желая един усмихнат ден!!!
Днес не ми е ден, явно! И настроението ми е едно скапано.....Така че ако и на вас ви е същото дайте да си помогнем сами.Обещах ви, че ще пусна и отговора на дъщерята, ама се замотах в приготвянето на зимнини и се забавих.
Ето и отговора на дъщерята!
"Здравей, мамо!
Писмото пристигна, така че го получих. Борис пак ме заряза, а Виктор, Георги и Иван заминаха на някъде. Да знаеш, вече подозирам, че нещо ме мамят. Почти си намерих работа - миналия месец си купих вестник с обяви, а вчера звъннах на една от тях. Вярно, казаха, че мястото вече е заето, обаче казаха, че догодина сигурно пак ще търсят хора, така че остава съвсем малко да почакам още. Вчера ходихме с г-н Николов да ядем суши. Правят го от риба. Ти не го познаваш, обаче г-н Николов каза, че аз съм много хубава и майка ми е много хубава и че с удоволствие би я поканил заедно с негови приятели да излязат ли беше, да излижат ли беше. Той е много добър. Видя твоя снимка.
Също така ми каза, че има познат продуцент, който ме вика да се снимам в някакъв филм за бани. Ще има много мъже и аз самичка. Как мислиш, мога ли да стана актриса?
При леля Юлия всичко е нормално, както винаги. Оня дебил, приятелят й, й купил Ламборгини Диабло и пръстен с такъв диамант, че може канала на ваната да си запушва с него. Представяш ли си.. Нали ти казвам, идиот!
Както и да е, аз съм си най-красивата. Не съм й предавала поздрави от
тебе.Реших, че и без това достатъчно се е ояла вече.
Търсих в плика, обаче парите дето си ми ги пратила ги нямаше. Вероятно пощальоните са ги свили. Другия път ги слагай вътре в плика.
P.S. Мамо, ти нали си Иванка Георгиева, защо са ти такива странни
инициалите - Мама P.S. ?
Е надявам се че поне малко мръднахме напред с настроението....Или не сме....и все пак ви желая един усмихнат ден!!!
вторник, 7 септември 2010 г.
Писмо на майка блондинка към дъщеря й - блондинка.
Е, приятели, празникът отшумя и ние пак ...нали така...на работа...Ама трудно се почва след 3 дни трапези, мезелъци и разни други за притикване на твърда храна...течности де...с градуси...едни такива...почнеш ли ги спирка нямаааа...
Предлагам ви за сутрешното кафе и раздигане на махмурлука да се зачетете в тези редове...може и да се оправите,то човек не знае от какво ще му мине, нЪл тъй..
Но преди това да благодарим на автора!
"Здравей, скъпа дъще!
Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно,сложила съм ги в десния джоб на палтенцето. Баща ти си намери нова работа.Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата.
Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче,сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама.
С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата.
Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако не я срещнеш, нищо не й казвай.
Мама P.S. : Исках да ти пратя малко пари, обаче вече залепих пощенския плик.
А какъв е отговора....изчакайте до утре...
Предлагам ви за сутрешното кафе и раздигане на махмурлука да се зачетете в тези редове...може и да се оправите,то човек не знае от какво ще му мине, нЪл тъй..
Но преди това да благодарим на автора!
"Здравей, скъпа дъще!
Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно,сложила съм ги в десния джоб на палтенцето. Баща ти си намери нова работа.Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата.
Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче,сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама.
С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата.
Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако не я срещнеш, нищо не й казвай.
Мама P.S. : Исках да ти пратя малко пари, обаче вече залепих пощенския плик.
А какъв е отговора....изчакайте до утре...
петък, 3 септември 2010 г.
Как да преживеем празниците с тъщата
Скъпи приятели,как беше....човек и добре да живее...се жени....
Та в този ред на мисли и понеже идват празници, се сетих да ви запозная с десет съвета на американски психолози, така че да успеете да си изкарате празниците добре!
Когато прочетох тези съвети, си ги копирах, защото прозрях, че ще са полезни не само на мен а и на много от вас. За това да благодарим на автора и да се поучим, за да не стане някоя инфекция,нали!!!!
И така....
Как да преживеем празниците с тъщата
Едно от най-отегчителните неща, свързани с празниците, може да се окаже, че не е злоупотребата с алкохола или невниманието с пиротехническите изделия, а идването на свекървата/тъщата, пише Daily Mail.
Събирането на семейството от „двете страни” по правило предизвиква трудности от всякакъв род. При висока концентрация на роднини на една площ дори най-задружното семейство започва да се пропуква. Най-сериозните конфликти често стават между тандемите „снаха-свекърва” и „зет-тъща”.
Как да избегнем тези празнични сътресения, да запазим нервите и семейството си?
Ето десетте съвета на американски психолози, специалисти в семейните отношения.
1. Седем пъти мери...
Преди да възразите на любимата тъща/свекърва, помислете добре дали си заслужава. Готови ли сте да пожертвате душевното си равновесие, само и само да защитите своя начин на приготвяне на салатата?
Разберете, че не може да я убедите – тя е уверена, че благодарение на опита и възрастта си е много по-веща от вас.
И вместо да наливате масло в огъня, може да благодарите за чудесния съвет за приготвянето на салата!
2. Не пийте много
Нито една тъща/свекърва няма да оцени факта, че половинката на любимото й дете набляга на алкохола. Така че по-добре се ограничавайте, вместо да отбележите още една черна точка в списъка с недостатъците.
Освен това алкохолът изостря чувствата и емоциите, особено отрицателните.
3. Обмисляйте всяка своя постъпка
Планирайте някакви забави по време на празничната вечер. Докато цялото семейство е около масата, всеки човърка чинията си, обръща чашка след чашка, току-виж някой изтърсил нещо неуместно и – скандалът е готов.
По-добре да се забавлявате с някаква игра, разходка, пускане на фойерверки (с всички предпазни мерки, разбира се).
4. Работете в екип
Ако между вас и тъщата/свекървата съществуват някакви недоразумения, то половинката сигурно е наясно с това.
Направете така, че при възникване на спор съпругът/ата да ви оказва съдействие, а не да ви оставя сам да се борите с звяра.
5. Не поставайте условия
Ако все пак обстановката се е нажежила, в никакъв случай не карайте половинката си да избира между нея и вас.
Това или ще настрои съпруга срещу вас, или тъщата/свекървата ще се обиди още повече.
И в двата случая ще стане по-лошо.
Особено при конфликтите със свекървата победата е невъзможна.
Според психолозите мъжът винаги ще заеме страната на майка си, тъй като я счита за по-беззащитна и слаба в сравнение със съпругата си.
6. Уважавайте мнението й
Вие може да не сте съгласни с вашата тъща/свекърва, но тя все пак има правото на собствено мнение. Понякога неприязънта ни пречи да разберем този факт.
Затова преди да изкажете несъгласие с казаното от тъщата/свекървата, опитайте се да я деперсонализирате. Представете си, че говорите с човек, когото не познавате и комуто дължите нужното уважение, вежливост, но бъдете и предпазливи.
7. Избягвайте близки контакти
Според изследване, проведено от британски психолози, около 60% от омъжените жени са в конфликт със свекървата си. Същото би могло да се каже и за отношенията между зетьовете и тъщите.
Ако усетите, че започвате да се дразните от тъщата/свекървата, отдалечете се на здравословно разстояние. Разбира се, не трябва да се криете из къщата, просто не влизайте в излишни разговори с нея.
8. Не бъдете мнителни
Всички обичат подаръци с послание, но понякога не е нужно да търсим такова във всяко подарено нещо.
Ако тъщата ви е подарила пуловер с два размера по-голям, това не значи задължително, че тя ви мисли за дебел плужек. Просто не е уцелила жената.
9. Бъдете добри и мили
Има хора, за които да тормозят близките си, е върховно наслаждение. Ако вашата тъща/свекърва е от тях, просто не ви е провървяло. Нищо не можете да направите!
Просто стиснете зъби и бъдете самата дружелюбност.
Хората с този вид зловреден характер обикновено се стъписват пред милото поведение и престават да ви закачат.
Но ако покажете признаци на обида, то те ще се раздразнят още повече.
10. Помнете – тя скоро ще си тръгне!
Представяйте си, че след няколко дни тъщата/свекървата ще си иде у дома и за дълги, дълги месеци вие ще можете да махнете ангелската маска от лицето си.
Така че най-добре за всички ще бъде да приберете язвителните забележки и всеки път когато ви се иска да я ухапете, си спомнете за предстоящото удоволствие от нейното заминаване.
Това със сигурност ще ви крепи в трудните моменти.
Е, приятели, надявам се да съм ви помогнала да прекарате един чудесен празник с вашата любима тъща/свекърва!
А за нервите....ами вземайте си редовно хапчетата....
Хайде, със здраве! До сладващия път...и умната...да не се гледаме смутено пак...
Та в този ред на мисли и понеже идват празници, се сетих да ви запозная с десет съвета на американски психолози, така че да успеете да си изкарате празниците добре!
Когато прочетох тези съвети, си ги копирах, защото прозрях, че ще са полезни не само на мен а и на много от вас. За това да благодарим на автора и да се поучим, за да не стане някоя инфекция,нали!!!!
И така....
Как да преживеем празниците с тъщата
Едно от най-отегчителните неща, свързани с празниците, може да се окаже, че не е злоупотребата с алкохола или невниманието с пиротехническите изделия, а идването на свекървата/тъщата, пише Daily Mail.
Събирането на семейството от „двете страни” по правило предизвиква трудности от всякакъв род. При висока концентрация на роднини на една площ дори най-задружното семейство започва да се пропуква. Най-сериозните конфликти често стават между тандемите „снаха-свекърва” и „зет-тъща”.
Как да избегнем тези празнични сътресения, да запазим нервите и семейството си?
Ето десетте съвета на американски психолози, специалисти в семейните отношения.
1. Седем пъти мери...
Преди да възразите на любимата тъща/свекърва, помислете добре дали си заслужава. Готови ли сте да пожертвате душевното си равновесие, само и само да защитите своя начин на приготвяне на салатата?
Разберете, че не може да я убедите – тя е уверена, че благодарение на опита и възрастта си е много по-веща от вас.
И вместо да наливате масло в огъня, може да благодарите за чудесния съвет за приготвянето на салата!
2. Не пийте много
Нито една тъща/свекърва няма да оцени факта, че половинката на любимото й дете набляга на алкохола. Така че по-добре се ограничавайте, вместо да отбележите още една черна точка в списъка с недостатъците.
Освен това алкохолът изостря чувствата и емоциите, особено отрицателните.
3. Обмисляйте всяка своя постъпка
Планирайте някакви забави по време на празничната вечер. Докато цялото семейство е около масата, всеки човърка чинията си, обръща чашка след чашка, току-виж някой изтърсил нещо неуместно и – скандалът е готов.
По-добре да се забавлявате с някаква игра, разходка, пускане на фойерверки (с всички предпазни мерки, разбира се).
4. Работете в екип
Ако между вас и тъщата/свекървата съществуват някакви недоразумения, то половинката сигурно е наясно с това.
Направете така, че при възникване на спор съпругът/ата да ви оказва съдействие, а не да ви оставя сам да се борите с звяра.
5. Не поставайте условия
Ако все пак обстановката се е нажежила, в никакъв случай не карайте половинката си да избира между нея и вас.
Това или ще настрои съпруга срещу вас, или тъщата/свекървата ще се обиди още повече.
И в двата случая ще стане по-лошо.
Особено при конфликтите със свекървата победата е невъзможна.
Според психолозите мъжът винаги ще заеме страната на майка си, тъй като я счита за по-беззащитна и слаба в сравнение със съпругата си.
6. Уважавайте мнението й
Вие може да не сте съгласни с вашата тъща/свекърва, но тя все пак има правото на собствено мнение. Понякога неприязънта ни пречи да разберем този факт.
Затова преди да изкажете несъгласие с казаното от тъщата/свекървата, опитайте се да я деперсонализирате. Представете си, че говорите с човек, когото не познавате и комуто дължите нужното уважение, вежливост, но бъдете и предпазливи.
7. Избягвайте близки контакти
Според изследване, проведено от британски психолози, около 60% от омъжените жени са в конфликт със свекървата си. Същото би могло да се каже и за отношенията между зетьовете и тъщите.
Ако усетите, че започвате да се дразните от тъщата/свекървата, отдалечете се на здравословно разстояние. Разбира се, не трябва да се криете из къщата, просто не влизайте в излишни разговори с нея.
8. Не бъдете мнителни
Всички обичат подаръци с послание, но понякога не е нужно да търсим такова във всяко подарено нещо.
Ако тъщата ви е подарила пуловер с два размера по-голям, това не значи задължително, че тя ви мисли за дебел плужек. Просто не е уцелила жената.
9. Бъдете добри и мили
Има хора, за които да тормозят близките си, е върховно наслаждение. Ако вашата тъща/свекърва е от тях, просто не ви е провървяло. Нищо не можете да направите!
Просто стиснете зъби и бъдете самата дружелюбност.
Хората с този вид зловреден характер обикновено се стъписват пред милото поведение и престават да ви закачат.
Но ако покажете признаци на обида, то те ще се раздразнят още повече.
10. Помнете – тя скоро ще си тръгне!
Представяйте си, че след няколко дни тъщата/свекървата ще си иде у дома и за дълги, дълги месеци вие ще можете да махнете ангелската маска от лицето си.
Така че най-добре за всички ще бъде да приберете язвителните забележки и всеки път когато ви се иска да я ухапете, си спомнете за предстоящото удоволствие от нейното заминаване.
Това със сигурност ще ви крепи в трудните моменти.
Е, приятели, надявам се да съм ви помогнала да прекарате един чудесен празник с вашата любима тъща/свекърва!
А за нервите....ами вземайте си редовно хапчетата....
Хайде, със здраве! До сладващия път...и умната...да не се гледаме смутено пак...
сряда, 11 август 2010 г.
За вашето дабро настроение
След сутрешното кафе да продължим денят с усмивка....
ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ЗА МЪЖЕ
Тема на курса: Да стана интелигентен колкото жената (т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: Образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, за чието съществуване не подозират.
Програма: 4 модула, от които един задължителен.
Модул 1: Задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам.
Модул 3 : Свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): Електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): Моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ – ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ
Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от махимум 8 човека.
ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода. (Телеконференция с Харвардския университет)
ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)
ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"
ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода. (упражнения в лаборатория за музикотерапия)
ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"
ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката? (директни упражнения с Давид Копърфийлд)
ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)
ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб?"
За съжаление не знам кой е автора.....
ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ЗА МЪЖЕ
Тема на курса: Да стана интелигентен колкото жената (т.е. да бъда перфектен)
Педагогическа цел: Образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, за чието съществуване не подозират.
Програма: 4 модула, от които един задължителен.
Модул 1: Задължителен курс.
1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)
2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)
3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)
Модул 2 : Живот по двойки
1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)
2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)
3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)
4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100) (практически упражнения с видео)
5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)
6. Как да преживея една настинка без да агонизирам.
Модул 3 : Свободно време
1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа: практически упражнения)
2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)
Модул 4 : В кухнята
Ниво 1 (начинаещи): Електроуредите:
+ ON включено
+ OFF изключено
Ниво 2 (напреднали): Моята първа бърза супа без да прегоря тенджерата.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС ЗА МЪЖЕ – ТЕМИ ЗА ЗАДЪЛБОЧЕНО ОБУЧЕНИЕ
Поради срещаната трудност във възприемането на материала групите са съставени от махимум 8 човека.
ТЕМА 1: Ютията: от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.
ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед. (демонстрация с диапозитиви)
ТЕМА 3: Последно научно откритие: готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност. (практика в лаборатория)
ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.
ТЕМА 5: Тоалетната хартия: "Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?"(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)
ТЕМА 6: Как да зашия копчето на ризата без да се убода. (Телеконференция с Харвардския университет)
ТЕМА 7: "Мъжете, които шофират, могат да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни?" (Свидетелства)
ТЕМА 8: Приготвяне на багаж: "Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?"
ТЕМА 9: Пералнята: тази странна непозната вкъщи.
ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода. (упражнения в лаборатория за музикотерапия)
ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора: "Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно докато тя паркира?"
ТЕМА 12: Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката? (директни упражнения с Давид Копърфийлд)
ТЕМА 13: "Може ли да бъда личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?" (хипотетична демонстрация)
ТЕМА 14: Умствени упражнения с цел, когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам "кое чекмедже и кои гардероб?"
За съжаление не знам кой е автора.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
