сряда, 1 октомври 2014 г.

Здравейте приятели,
предлагам ви нещо за размисъл...........

източник: http://timurcommandos.blogspot.com/

ЗА ТЯХ ОТНОВО ИМА ШАНС

Скъпи приятели, вие гледате поредното издание на нашето публицистично предаване „Плува ли ми корабче в окото?” с любимата ви водеща Калинка Бръмбарова. Тази вечер ще коментираме отвратително грозното престъпление „търговия с жива плът”.
Както знаете, през миналата седмица бе проведена безпрецедентната акция „Евклид” с участието на Европол, Интерпол, Монопол и Никопол (не ми подсказвайте от студиото, за Европол съм сигурна), в резултат на която бяха заловени големи количества наркотици, пресечени канали за трафик на хора и освободени жертви на сексуално насилие.
***
Тази вечер съм поканила тук три от жертвите, за да станем всички заедно съпричастни на случилото се с тях. И така – обръщам се към първия ни гост – моля разкажете ни вашата трагична история:
- Ами аз… Казвам се Гуньо Гунев от село Гунчево. Работих дълги години в свинефермата, но после ме съкратиха.
- Вероятно властта се смени и новите сложиха свое протеже?
- Не, напих се и пуснах свинете да играят мач пред свинарника. Мина председателят на кооперацията, остана с отворена уста, а аз му предложих да се включи, ако иска. Той обаче ме изгони.
- И после?
- Видях във вестника обява, че търсят свинари за Германия. Дъщерята на комшията ми направи документите, одобриха ме и заминах.
- Но вместо очакваната работа, станахте жертва на насилие?
- Аха. Трябваше да работя за една баронеса, обаче тя, като ме видя да обличам работния комбинезон – и вика: „вундербар”. Нещо като „машалла” по тяхному де.
- Е, аз съм убедена, че зрителите ни знаят и малко немски. И какво стана после?
- Ами жената се оказа разведена, около четиридесетгодишна, била бивша спортистка и по цял ден киснеше във фитнеса. Изкъпа ме и ме подложи на сексуално насилие, дори няколко пъти.
- Тоест, вместо честно да се трудите при прасетата, вие…?
- Да, търкалях се по цял ден из къщата и не вършех нищо. Е, почти нищо, освен…сещате се. Вярно, плащаше ми уговореното до стотинка.
- И накрая Европол се намеси?
- Точно – тъкмо си лежах в шезлонга до басейна и пиех шампанско – и нахлуха едни хора с маски и ме спасиха. Даже пропуснах обеда, а имаше печен фазан…
- Вие плачете? Сигурно от радост, че кошмарът е свършил и сега отново ще се върнете на село при любимите ви свине…?
- Да, да – от радост… Извинете ме, не мога повече…
***
- Драги зрители, разбрахме за една истинска човешка драма. А сега да се обърнем към втория ни гост и да чуем и неговата история.
- Казвам се Минчо Тотев и съм на двадесет и пет години. Работех през отпуската като спасител на плажа в Созопол и веднъж гледам – една мацка се дави. Спасих я аз както си е по инструкция, обаче след малко гледам – пак се дави.
- Това не ви ли се стори подозрително?
- Абе на седмия път почнах леко да се усъмнявам, но имаше червен флаг, та викам си - може пък да не умее да плува момичето. Запознахме се накрая, тя се оказа шведка, манекенка, покани ме вечерта на дискотека, после отидохме в хотела й… На сутринта ми предложи да замина с нея за Швеция, да ме представела на родителите си… Обеща ми да се омъжи за мен, но всичко се оказа една голяма лъжа. Настани ме в някаква луксозна вила и почна да ме предлага на колежките си манекенки, а по-късно дори и на момичетата от съседната школа за стриптизьорки.
- Лошо ли се отнасяше с вас?
- Ами купуваше ми някои работи – порше, костюми от Армани – но то бе повече заради имиджа. Даваше ми около хиляда евро джобни. Понякога ме водеше на Канарските острови, но и там не ме оставяше да си почина.
- Добре, че накрая Европол ви спасиха, нали?
- Да, да, много съм им благодарен. Сега отново ще се върна в леярната, при приятелите, на три смени за петстотин лева на месец…
- Плачете?
- От радост, от радост….
***
- А вие?
- Аз съм бай Гроздан от Мечи дол. Правихме с бригадата ремонт на каютите на луксозна яхта. Последният ден колегите слязоха да пият по една бира на обед, аз съм задрямал на палубата и собственичката на яхтата наредила да тръгнат с мен. Отвлякоха ме посред бял ден.
- Съвременни пирати?
- Не знам – собственичката беше руска бизнес дама, парче и половина. Все ми викаше „хороший мальчик” и ме караше да пия водка с червен хайвер или коняк „Хенеси” с лимон. Половин година ракия не съм близвал, ей! Така ми се ядеше джуркан боб, ама няма – все трюфели, дивеч, сьомга…Докато накрая се намеси „Европол”.
- И ви спасиха?
- Е, аз се борих доколкото можах, но накрая - да, спасиха ме. Извинете, че плача, но се сетих за бригадата ни – как работехме в събота и неделя за жълти стотинки – и ми стана едно мило на душата….
***
- Да, скъпи зрители – мисля, че е време да спрем с тези разтърсващи душата драми. Нека пожелаем на нашите гости по-бързо да се върнат към нормалния живот в държавата ни, на „Европол” - да си гледа все така съвестно работата, а всички нас – здраве и късмет. И предлагам да приключваме вече, че докато ги слушах тези – и на мен ми се доплака нещо.
Лека нощ!

 Остава извода:  мнооооого да внимаваме,че хич не е лесно когато  ни лишат от паницата с "джуркан боб" и  ракийка и да ни тъпчат с разни гадости.......а, да, и уханието носещо се от свинефермата.......като екстра....