понеделник, 8 август 2011 г.

СПОНСОР

Добро утро,
в тази тиха сутрин ви предлагам да си изпием кафето и се заредим с малко хубаво настроение с Д.Бежански, чийто произведения обожавам....

Пешо Телето — бизнесмен с три висящи дела — отпи съсредоточено от уискито, тури по американски образец крака върху ръба на масата и се обърна към бодигарда си:
— Абе, Компир, искам да те питам нещо…
— Кажи, шефе! — почтително се наведе бодигардът.
— Компир, ти кво мислиш за…
— А, шефе, аз отбегвам да мислим! — енергично вдигна лапи бодигардът. — Колко пъти се замислим за нещо — или зъб че ме заболи, или корем, или че се млатнем некъде с беемвето! Затова отбегвам!
Бизнесменът снизходително се усмихна:
— А аз, Компир, мисля!
— Е-е-е, шефе, ти си друга бира! Къде че се сравнявам аз с тебе!
Нова добродушна усмивка се плъзна по устните на бизнесмена.
— И знаеш ли, Компир, сега за кво съм се замислил?
— Не знам, шефе! — чистосърдечно си призна бодигардът.
— Замислил съм се, Компир, какво да направя за културата.
Бодигардът го погледна с невинно-теменужен поглед:
— Е-е-е, шефе, па ти малко ли прави! Кой да е спонсор на „Мис Мокра фланелка“? Ти! Кой да кихне награда за „Мистър Чеп“? И там — ти! Стига им толко!
— Не, Компир, не стига! — тежко въздъхна Пешо Телето. — Нещо друго трябва да се направи! Нещо за истинската култура! Мисля си — театър ли да купя, филм ли да финансирам…
— Шефе, чудим ти се — от къв зор?! — гнусливо сви устни Компира.
— Как от къв зор, бе Компир! Как от къв зор! — от гласа на Телето струеше вдъхновение. — Човек веднъж живее на тая земя! Не може като тебе само уши да реже и рекет да събира! Нещо духовно трябва да създаде, Компир! Нещо възвишено! Нещо, което издига човека!
— Ми щом искаш нещо, дето издига — весело се разкиска бодигардът, — купи един асансьор, за кво ти е цел театър?!
Бизнесменът строго го изгледа.
— Леле, Компир, като ти шибна един между веждите!
— Недей, шефе! Боли! — моментално изтри усмивката си Компира.
— Ще боли, я! — скастри го шефът. — Много има да те боли, щом говориш глупости!
Бодигардът плахо погледна работодателя си. После смутено отстъпи няколко крачки към вратата и рече:
— Шефе, искам нещо да ти кажа, ама да не е пак глупост, а?
— Опитай, Компир, опитай! — благосклонно разреши шефът. — Ще видим.
— Шефе, буквите в азбуката колко са?
Пешо Телето за миг се замисли.
— Трийсет. Защо?
— Ми, шефе, такова… — отстъпи още две крачки Компира. Земи им купи още пет букви, да им станат трийсет и пет!
— На кого бе?! — ревна бизнесменът.
— Ми на тия от културата! — неочаквано придоби смелост Компира. — Да не им е толко малка азбуката! Даже още десет букви им купи! Кажи им — ей тия букви — от мене!
Пешо Телето втренчено го изгледа.
— Абе, Компир, ти знаеш ли, че не си бил толкова прост, бе!
— Нали, шефе! — радостно се изпъчи Компира.
— Ама изобщо не си бил толкова прост! Сега слушай: изчезваш оттука и отиваш да ми намериш некой професор, некой, който е най-отворен по азбуките! И му казваш — до утре вечер да измисли десет нови букви! Това — първо! Слушаш ли ме, Компир?
— Слушам те, шефе! — по войнишки отрапортува Компира. Шефът продължи още по-делово:
— Значи, това — първо! Второ — намираш ми и един художник! Да дойде тука и да ме нарисува между ония двамата! Между Кирил и Методий да ме нарисува!
— Между кои, шефе? — не разбра бодигардът.
— Не е твоя работа! Действай!
— Действам, шефе! — пак по войнишки отвърна Компира и хукна към вратата.
Пешо Телето щастливо се отпусна във фотьойла. Усмихна се. Поклати едрата си глава. И замечтано произнесе:
— От едната страна — Кирил, от другата — Методий, в средата — аз! Ей това вече е принос в културата! Пустият му Компир!
После си наля още едно уиски. С много лед.

Как да не се радва човек, че все още има хора, които милеят и дават всичко за културата ни......"създават нещо духовно",.... "нещо възвишено".....

А мен тръпки ме побиват....