вторник, 11 януари 2011 г.

Да споделя нещо с вас.....
Пия си сутрешното кафе и преглеждам новините.....и попадам на нещо, което ми направи силно впечатление. Прочетеното се припокрива с моето виждане по въпроса на 100 %.
Но ме заболя много....заради децата ни....заради това какви ценности оставяме в душите им след нас.....
Предлагам ви да прочетете и вие.Авторът е Явор Фингаров.

Да чифтосаш Моцарт с Ивана

Какво ще стане, ако се сблъскат Моцарт и Ивана? Cosi fan tutte или "така правят всички"? Кое е по-привлекателно: чифт силиконови гърди или Реквием в ре минор? Явор Фингаров има отговор, който обаче хич не му харесва. Ето какво пише миналогодишният стажант в редакционния блог на Deutsche Welle, който е на 22 години.

Седим. Аз, две цигуларки, един тимпанист и един челист. Пием ракия. Във Виена. Българска, домашна, хубава, силна. Вече е станало 3, скоро ще има трамваи.

Седим и си говорим приятно, топло е. Сградата е построена около 50 години преди Априлското въстание. Таванът е толкова висок, че човек се чувства като Наполеон. В ъгъла мълчи белият роял. Продължаваме да пием.

Ама сме българи!

Едната цигуларка кой знае защо пуска някакви злокобни анадолски ритми и заявява, че това парче било убиец. "Убиец на Смисъла", афористично предполагам наум. Пее се за някаква марка кола и за ревност. Лично за мен връзка между двете неща няма. Да казвам ли, че не харесвам чалгата - от естетически и идейни съображения.

"Добре де, вие, прекрасни момичета, все пак сте музикантки. С ръцете си правите прекрасни неща, които са скъп и луксозен културен продукт. Би трябвало да се вълнувате, например, от Четвъртата симфония на Йоханес Брамс, която е една от малкото индулгенции на човечеството пред Създателя. А вие се занимавате с някакви ориенталски простотии!" - след тази реч потушавам с вода поредната едра глътка.

Относително здравата ми логика обаче е сразена от следното изказване: "Ние сме музикантки и уважаваме всякакви стилове музика, дори и чалгата", казва девойката и не осъзнава тъпата болка, която ми причинява, използвайки "стил" и "чалга" в едно изречение.

"Да бе, не защитавам тесногръдието, хубаво е да си отворен за какво ли не. Но все пак Томазо Албинони и Антонио Вивалди са по-интересен избор от Ивана, по дяволите!" - казвам с надеждата, че ей сега ще си пуснем сюитата за две лютни и клавесин от Йохан Себастиан Бах. И ще се възцарят мир и любов.

Цигуларката обаче ми отвръща: "Е, да! Ама сме българи и сме седнали на маса!" Черните й очи блестят алкохолно в мрачната стая. Почти се задявам с поредната глътка.

Поглеждам към челиста за помощ. Той се усмихва хитро и леко разконцентрирано. Води ме с около 4 часа, което обяснява тоталната невъзможност да се включи в комуникацията. В очите на тимпаниста са бухнали пухени завивки, тъй че ще трябва да се справя сам с безумието.

Как така ще слушате чалга?!

"Значи щом сме българи, трябва да слушаме гадна музика, така ли? Щом сме седнали на маса, трябва да увреждаме префронталния си кортекс с ритми, за които твърдим, че са български, докато те са всъщност турски? Вие, момичета, сте цигуларки! Как така ще слушате чалга? Вас чалгата трябва да ви отвращава! Вие сте хората, които трябва да изграждат културата у слушателите, да свирят симфониите на Ян Сибелиус пред зали, претъпкани с млади и интелигентни хора! Така не става!" Адски съм ядосан и пия до дъно.

Само на две преки оттук живее големият български диригент Маестро Диан Чобанов. Става ми тъжно.

Докато си наливам ракия от пластмасовото шише (или бутилка - шише е турска дума), цигуларката изстрелва най-мощния си аргумент: "Тази музика е популярната. Тя е модерна. Нея я слушат хората. Така правят всички!"

Така правят всички, по дяволите! Сигурно така се успокояват педофилите. И депутатите, дето искаха да им подарят скъпи телефони. И Калина Илиева. И Румен Петков, Георги Първанов, Румен Овчаров и други скандални същества.

"Така правят всички" си казва полицаят, който току що е взел 20 лева от мъртвопияния шофьор, дето после ще убие детето ви. "Така правят всички" са си повтаряли германските граждани по време на Кристалната нощ.

"Е, ти се оля, Фингаров! То бива патос, ама твоето е прекалено, девойките слушат скапана музика, а ти ги приравни с нацистите!" - възкликна възмутено моят вътрешен главен редактор.

Кредото на робското говедо

"Така правят всички" е най-вредното изречение на български език, отвръщам му мислено. То е морален стожер. То е оправдание за всяко едно свинство. "Така правят всички" е страховитата мутация на "Наведена главица остра сабя не я сече", кредото на робското говедо.

Така правят всички. Жените се обличат като курви, мъжете - като албански продавачи на арпаджик. Ценностите им са в хармония с външния вид. Лъскавата кола, грозните дрехи, животинските щампи, позлатените тенекии, кьочекът до малоумие. Показност за сметка на добрия вкус, липсата на възпитание като етикет. Полови органи, шопска салата, евтина ракия, свински пръжки. Тарикатщина на дребно, арогантност, наглост, надутост. А пък българите били най-умните на млечния път, България на сто морета...

Цялата гадост на века на масовия човек намери много плодотворна почва сред моите връстници. Това ме ужасява.

Вървя. Студът завладява всяка клетка на тялото ми. На таблото не пише кога ще дойде следващият трамвай.

И завършвам като ви копирам част от един коментар.... "Да префразирам проф. Петър Мутафчиев: В едно общество не е необходимо да имаш население със 100%ова грамотност, но е задължително тези(интелегенцията), които могат да четат да разбират смисъла на прочетеното"....

Като си помисля че "така правят всички"....ми става гадно....а денят едва започва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар