четвъртък, 16 юни 2016 г.

Приятели, предлагам ви нещо много актуално от блога ТИМУР И НЕГОВАТА КОМАНДА 

Авторът го определя като "  Ироничен блог за интелигентни хора "

приятно забавление...... 

Конфликти от най-различен характер

Вече всички у нас научиха - при това не от някакви си жълти издания, а от самия Премиер, - че конфликтът на Слънчев бряг бил на битова основа. Никакви там наркотици, проституция или нещо подобно - не, просто единият паркирал на мястото на другия или си изтупал килима под прозореца му, не разбрах точно. Но важното е да успокоим чуждите туристи, та дори и с глупости.

Само че "битовите" конфликти, ако не вземеш сериозни мерки, са доста заразни и след около месец можем примерно да очакваме:

Преди два дни журналист от вестник "Култура" паркирал поршето си пред Националния исторически музей. Възникнал конфликт, а малко по-късно тридесетина сътрудници на музея, водени от директора си, се въоръжили с древнославянски брадви и прабългарски мечове, а шефът им за всеки случай облякъл ризница. После те нахлули в редакцията на вестника и водачът им изкрещял: "Вие тук за най-културни ли се имате?", но били посрещнати от дъжд от стрели от законно притежавани арбалети. Жертви нямало, но на някои леко пострадали и досега им вливат допълнително самочувствие.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и като наказателна мярка забрани на всички държавни служители да посещават музея и да четат вестника - докато ония се сдобрят. Жестоко, но необходимо.

Оня ден Президентът се разхождал с колелото си и го спрял за малко на паркинга, където са колите на сценаристите на едно известно телешоу. Възникнал конфликт, а след няколко часа екип на шоуто нападнал Президентството. Гвардейците стреляли, но все пак някои от нападателите успели да проникнат вътре и да стигнат до държавния глава. Те му изкрещели: "Ти за президент ли се мислиш, бе? Наесен ще видим кой ще бъде президент!", но в този момент се появили няколко чистачки и със законно притежаваните си метли отблъснали нападателите. Междувременно в помощ на гвардейците пристигнала и група мускетари и сценаристите били пратени да си готвят следващото предаване.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и забрани на всички държавни служители да гледат въпросното шоу, докато онези не закачат портрет на Президента в студиото. Възложено бе на министър Бъчварова да организира контрола на това кой какво гледа, като й бе разрешено ползването на специални разузнавателни средства.

Вчера известният политик Лютив Салам спрял мерцедеса си пред нечии сараи на мястото, където домакинът обикновено паркирал летящата си чиния. Възникнал кратък конфликт, а няколко часа по-късно политикът се върнал с голяма група душмани, въоръжени с ятагани. Нахлули в сараите с викове: "Само ти ли ще разпределяш порциите, бе - и ние искаме да си топнем човките!" Вътре обаче ги чакали гавази, които открили огън със законно притежаваните си системи "Бук". За щастие жертви нямало, понеже производителят предвидливо бил изпратил само учебни боеприпаси.

Премиерът окачестви това като конфликт на битова основа и помоли чуждите авиокомпании да не спират полетите си до София, понеже смисълът от тези системи бил да се покаже бабаитлък и всъщност никой не знаел как се ползват. Като чуха това, дори и тези, които до момента не бяха изтръпнали от страх, го направиха, но обещаха да помислят.

...Днес излизам на балкона и гледам - съседът спрял москвича си на мястото на моята лада. Викам му - махни я бе, синът след малко се връща, а той ми прави неприлични жестове и се смее.

Вечерта събрах няколко приятели, въоръжихме се с пет бутилки бира и нахлухме у тях. Той тъкмо гледаше мача и ни посрещна със законно притежаваната си двойнопрепечена сливова. Последва изясняване на отношенията - пивка ли е ракията, с шопска салата ли върви по-добре или с нещо друго, кога да минем на бира и т.н.

Мачът отдавна бе свършил, а ние продължавахме да пием и да спорим на висок глас. Накрая жената на комшията не издържа и след като ни отправи няколко предупреждения, донесе точилката. Почна от мъжа си, после се прехвърли на нас, като дори ни нарече "пияндета".

Пет минути по-късно кварталът бе блокиран от полицията, а пред входа се изсипа тежковъоръжена жандармерия. Имаше и две линейки и няколко телевизионни екипа. Малко по-късно, облечена с две бронежилетки една върху друга, пристигна и министърката да координира. Сложиха ни белезници и ни откараха в районното управление.

От сутрешните новини научихме, че от години аз и комшията сме водели борба за територия за продажба на печени семки и накрая това логично е довело до въоръжен конфликт. В момента всички участници в схватката били в болница с различна степен на увреждания (че става дума за обикновен махмурлук, не уточниха).

Премиерът окачестви това като много сериозен инцидент, заплашващ живота и здравето на невинни хора, и обеща да хвърли цялата полиция срещу семкаджийската мафия. И, естествено, забрани на държавните служители да ядат семки.

Абе друго си е да те управляват професионалисти... 


ИЗТОЧНИК:  http://timurcommandos.blogspot.bg/2016/06/blog-post_15.html


сряда, 1 октомври 2014 г.

Здравейте приятели,
предлагам ви нещо за размисъл...........

източник: http://timurcommandos.blogspot.com/

ЗА ТЯХ ОТНОВО ИМА ШАНС

Скъпи приятели, вие гледате поредното издание на нашето публицистично предаване „Плува ли ми корабче в окото?” с любимата ви водеща Калинка Бръмбарова. Тази вечер ще коментираме отвратително грозното престъпление „търговия с жива плът”.
Както знаете, през миналата седмица бе проведена безпрецедентната акция „Евклид” с участието на Европол, Интерпол, Монопол и Никопол (не ми подсказвайте от студиото, за Европол съм сигурна), в резултат на която бяха заловени големи количества наркотици, пресечени канали за трафик на хора и освободени жертви на сексуално насилие.
***
Тази вечер съм поканила тук три от жертвите, за да станем всички заедно съпричастни на случилото се с тях. И така – обръщам се към първия ни гост – моля разкажете ни вашата трагична история:
- Ами аз… Казвам се Гуньо Гунев от село Гунчево. Работих дълги години в свинефермата, но после ме съкратиха.
- Вероятно властта се смени и новите сложиха свое протеже?
- Не, напих се и пуснах свинете да играят мач пред свинарника. Мина председателят на кооперацията, остана с отворена уста, а аз му предложих да се включи, ако иска. Той обаче ме изгони.
- И после?
- Видях във вестника обява, че търсят свинари за Германия. Дъщерята на комшията ми направи документите, одобриха ме и заминах.
- Но вместо очакваната работа, станахте жертва на насилие?
- Аха. Трябваше да работя за една баронеса, обаче тя, като ме видя да обличам работния комбинезон – и вика: „вундербар”. Нещо като „машалла” по тяхному де.
- Е, аз съм убедена, че зрителите ни знаят и малко немски. И какво стана после?
- Ами жената се оказа разведена, около четиридесетгодишна, била бивша спортистка и по цял ден киснеше във фитнеса. Изкъпа ме и ме подложи на сексуално насилие, дори няколко пъти.
- Тоест, вместо честно да се трудите при прасетата, вие…?
- Да, търкалях се по цял ден из къщата и не вършех нищо. Е, почти нищо, освен…сещате се. Вярно, плащаше ми уговореното до стотинка.
- И накрая Европол се намеси?
- Точно – тъкмо си лежах в шезлонга до басейна и пиех шампанско – и нахлуха едни хора с маски и ме спасиха. Даже пропуснах обеда, а имаше печен фазан…
- Вие плачете? Сигурно от радост, че кошмарът е свършил и сега отново ще се върнете на село при любимите ви свине…?
- Да, да – от радост… Извинете ме, не мога повече…
***
- Драги зрители, разбрахме за една истинска човешка драма. А сега да се обърнем към втория ни гост и да чуем и неговата история.
- Казвам се Минчо Тотев и съм на двадесет и пет години. Работех през отпуската като спасител на плажа в Созопол и веднъж гледам – една мацка се дави. Спасих я аз както си е по инструкция, обаче след малко гледам – пак се дави.
- Това не ви ли се стори подозрително?
- Абе на седмия път почнах леко да се усъмнявам, но имаше червен флаг, та викам си - може пък да не умее да плува момичето. Запознахме се накрая, тя се оказа шведка, манекенка, покани ме вечерта на дискотека, после отидохме в хотела й… На сутринта ми предложи да замина с нея за Швеция, да ме представела на родителите си… Обеща ми да се омъжи за мен, но всичко се оказа една голяма лъжа. Настани ме в някаква луксозна вила и почна да ме предлага на колежките си манекенки, а по-късно дори и на момичетата от съседната школа за стриптизьорки.
- Лошо ли се отнасяше с вас?
- Ами купуваше ми някои работи – порше, костюми от Армани – но то бе повече заради имиджа. Даваше ми около хиляда евро джобни. Понякога ме водеше на Канарските острови, но и там не ме оставяше да си почина.
- Добре, че накрая Европол ви спасиха, нали?
- Да, да, много съм им благодарен. Сега отново ще се върна в леярната, при приятелите, на три смени за петстотин лева на месец…
- Плачете?
- От радост, от радост….
***
- А вие?
- Аз съм бай Гроздан от Мечи дол. Правихме с бригадата ремонт на каютите на луксозна яхта. Последният ден колегите слязоха да пият по една бира на обед, аз съм задрямал на палубата и собственичката на яхтата наредила да тръгнат с мен. Отвлякоха ме посред бял ден.
- Съвременни пирати?
- Не знам – собственичката беше руска бизнес дама, парче и половина. Все ми викаше „хороший мальчик” и ме караше да пия водка с червен хайвер или коняк „Хенеси” с лимон. Половин година ракия не съм близвал, ей! Така ми се ядеше джуркан боб, ама няма – все трюфели, дивеч, сьомга…Докато накрая се намеси „Европол”.
- И ви спасиха?
- Е, аз се борих доколкото можах, но накрая - да, спасиха ме. Извинете, че плача, но се сетих за бригадата ни – как работехме в събота и неделя за жълти стотинки – и ми стана едно мило на душата….
***
- Да, скъпи зрители – мисля, че е време да спрем с тези разтърсващи душата драми. Нека пожелаем на нашите гости по-бързо да се върнат към нормалния живот в държавата ни, на „Европол” - да си гледа все така съвестно работата, а всички нас – здраве и късмет. И предлагам да приключваме вече, че докато ги слушах тези – и на мен ми се доплака нещо.
Лека нощ!

 Остава извода:  мнооооого да внимаваме,че хич не е лесно когато  ни лишат от паницата с "джуркан боб" и  ракийка и да ни тъпчат с разни гадости.......а, да, и уханието носещо се от свинефермата.......като екстра....

 

петък, 9 май 2014 г.



 Скъпи приятели, предлагам ви нещо за разтоварване и размисъл......

Краят на българското село 

Напоследък все по-често се повтаря, че краят на българското село щял да дойде в резултат на демографската криза. Възможно е, но според мен причината ще е друга.
Селото ще умре, когато там прекарат интернет.

Добре дошли във Facebook!
Леля ПЕНА
написа: Кравата се отели!
Стрина Куна и Тотка Учинайката харесват това.
Стрина Куна
написа: Браво! Качи снимка на телето!
Тотка Учинайката написа: Да ви е живо и здраво! Как го кръстихте?
Леля ПЕНА написа: Белослав, на дядо му Белчо. Кафяво е, с едни топли влажни очи...
Стрина Куна написа: Много яко! Юниците има да въздишат след него... А, ето я и снимката! Ма то много сладко мари, да не е Фотошоп?
Леля ПЕНА написа: Ами, просто го щракнах с мобилния. То у нас всички сме такива такива хубави, че и добри на всичко отгоре! Направо не разбирам защо зетят вече трети път връща дъщерята.
Тотка Учинайката написа: Може да се е заплеснал по новата певачка в кръчмата, някаква си Корнелия.

Леля ПЕНА
създаде група „Жени против чалгата”.
Стрина Куна и Тотка Учинайката
се присъединиха към групата.
Кметът се присъедини към групата без покана и написа: „Във всяка къща теле, в някои – и по две! Гласувайте пак за мен!”
Бай Коста също се присъедини към групата.

Бай Коста
написа: Бе, вашта клавиатура – и тук ли се събрахте? Бобът загаря на печката, а тя седнала да чати! Ей сега като взема едно дърво...
Стрина Куна
спешно напусна групата. Бай Коста също напусна групата.

Бай Коста
написа: Побъркаха се с тоя интернет, ей!
Мишо Мицубишито написа: Здрасти, комшу! Не се ядосвай на жените, ами слушай – от мача идвам. Бихме Горно Нанадолнище с три на нула, след малко ще кача клипа с головете.
Бай Коста написа: Не ми се мисли сега за спорт, гладен съм. Кака ти Куна по цял ден седи пред компютъра, няма кой една манджа да сготви!

Кметът
написа: Гласувайте за нас, ние ще ви нахраним. А за спортистите ще има щафета – 4 х 100 с шопска салата.

Мишо Мицубишито
написа: А, аз още чакам баницата от предишните избори... Коста, довечера ще се видим ли в новата кръчма? Знаеш ли я къде е?
Бай Коста
написа: Не, била някъде около брат’чеда Койчо, но къде точно...
Мишо Мицубишито написа: Няма страшно, ще ти пратя координатите в Гугъл Мап. Дай да ударим по едно, не може само така, виртуално...
Бай Коста написа: Не знам, свалил съм Харуки Маруками и мисля да почета.
Мишо
Мицубишито го сръчка: Бе ти на млади години друго сваляше... Нищо, вземи го и този, как му каза името...? Ще го черпя една ракия. Обаче сега излез на двора, че прасето ти се е освободило и гризе гумата на трактора.
Бай Коста написа: А ти що не хвърли един камък по него? Комшия ли си или какво?
Мишо Мицубишито написа: Не мога, снимам го на клип и после ще го кача в Ютуб. Разбрахме ли се за довечера?

Председателят на кооперацията написа: Абе хора, какво ви става? Трети ден никой не идва на работа. Какво ще ядете на зима?
Кметът написа: Лозето не иска мотика, а социална отговорност и по-справедливо разпределение на благата...
Председателят на кооперацията написа: Какво разпределение, бе кмете – нали първо трябва да се роди, после да се обере и чак тогава...?

Никой не харесва това.

Кметът
написа: А-а, не знам. Това са ми казали, това повтарям. След две години ще има парламентарни избори и ми обещаха...Вие си се оправяйте.

... Демографска криза, викате? Може би.
А глупостта и мързелът?


 До скоро, приятели!   :)

  източник:  http://timurcommandos.blogspot.com/

четвъртък, 8 май 2014 г.

Весело е в банята


Ето на какво попаднах преди дни и реших,че ще ви е интересно да "научите"
 КАК СЕ КЪПЕ МЪЖЪТ: 
1. Съблича дрехите си, докато седи на леглото в спалнята и ги оставя на купчина на пода.
2. Отива гол до банята. Ако по пътя срещне жена си, размахва кренвирша само и само да чуе от нея: Их, бе значииии...!
3. Оглежда мъжествената си физика в огледалото, гълта корема, за да види дали ще изпъкнат перките (не). Възхищава се от размера на кренвирша пред огледалото, докато се почесва отзад. 4. Влиза под душа.
5. Не се оглежда за балсами и маски. Просто не използва такива.
6. Измива лицето си.
7. Измива мишниците си.
8. Изсеква се в ръка и я измива под струята.
9. Изпърдява се мощно, за да се изкефи на акустиката в банята.
10. Повечето време отделя, за да мие старателно доказателството за своята мъжественост.
11. Измива задните си части, като оставя къдрави косми по сапуна.
12. Сапунисва косата си. Не използва балсам.
13. Прави си пънкарска прическа с насапунисаната коса.
14. Хили се пред огледалото на резултата.
15. Доволен се изпикава под душа.
16. Изплаква се и излиза, като не обръща внимание, че мокри навсякъде, откъдето мине.
17. Оглежда се в огледалото, помпи бицепсите, кефи се отново на размера на кренвирша.
18. Оставя банята мокра, а лампата светната.
19. Тръгва към спалнята с кърпа около бедрата. Ако срещне жена си, развързва кърпата и го размахва, за да чуе пак: Их, бе значии...!
20. Оставя мократа кърпа на леглото. ....


И КАК ЖЕНАТА:
1. Съблича дрехите и ги разпределя в коша за бяло и цветно пране.
2. Тръгва към банята, облечена в дълъг халат. Ако срещне съпруга си по пътя, закрива свенливо разголените части от тялото си.
3. Оглежда се в огледалото и отбелязва, че е напълняла.
4. Влиза под душа. Използва маска за лице, маска за тяло, намазва ръцете си и петите с балсам за омекотяване, защото са напукани.
5. Първо измива косата си с шампоан, после я намазва с маска, съдържаща 43 витамина.
6. Изплаква косата си няколко пъти, за да е сигурна, че е чиста.
7. Втрива в корените на косата си ампула с натурално масло от жожоба. Изчаква 15 минути.
8. Изтърква кожата на лицето си с трици от ситно натрошени костилки на праскова. Маската стои 10 минути.
9. Слага балсам за тяло.
10. Измива жожобата от косата си, пак няколко пъти, за да е сигурна, че нищо не е останало от него.
11. Бръсне мишниците и краката си (ако има мустаци и брада - и тях). Замисля се дали да не оправи триъгълника си, но решава, че коламаска е по-добре.
12. Пищи като заклана, когато съпругът й пуска водата в тоалетната и студената вода рязко намалява.
13. Спира душа.
14. Внимателно избърсва душа със специален препарат.
15. Подсушава старателно банята плочка по плочка. Избърсва се с кърпа с размерите на малка държава.
16. Проверява още веднъж да не е останало косъмче или пъпчица по тялото.
17. Тръгва към спалнята, облечена в дългия халат и с вързана кърпа върху мократа си коса. Мисли си, че изглежда като Нефертити.
18. Ако срещне съпруга си, закрива разголените части от тялото си.


Това ме усмихна, усмихнете се и вие, приятели......

Спрорен ден ви желая.

неделя, 14 април 2013 г.

Писмо на Стамат

Скъпа моя Лили! Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме… Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви… Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрoфугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка. А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене. Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък – както вече знаеш – хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите… Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш. Ох, да ти казвам ли, да не ти ли…? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той – вследствие на удара с консервата по ташаците – повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели… те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата… Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров плазмен телевизор – ще гледаме мача. Чао и с любов, Твоето мишленце Стамат. Много свежо като за неделен ден с кафенце...... от блога на Stefko Milpetrov

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Малко вицове за тъщи от Нета разбира се

Зетят се прибира вкъщи и казва на тъща си:
- Я, плювай по лявото ми рамо веднага!
- Защо бе зетко, как така ще плювам по тебе?
- Бях на лекар и ми предписа да си разтривам рамото със змийска отрова.


Тъщата: - След колко време ми тръгва влакът?
Зетят: - След три часа, 28 минути и 15 секунди.

Тъщата пита зетя къде е метлата
- Да изметеш ли или да я яхваш ? ! - пита зетя


Тъстът лежи на операционната маса. Зет му ще го оперира.
Тъста: - Зетко, и не забравяй, че ако нещо се случи с мен, тъща ти непременно ще поиска да живее при вас.

Тъща пита зетя :- И какво ? ! Казал си, че съм тъпа, а сега викаш "съжалявам". .
- Ами съжажалявам, че си тъпа.

Попитали Радио Ереван какво трябва да направи зетят ако някой тигър нападне тъща му.
- Зетят да не се намесва, тигъра да се оправя сам! Щом той е нападнал тъщата, трябва сам да си понесе последствията.

Тъща се връща от морски курорт и пита зетя:
- Дойде ли онзи мъж който ме спаси от одавяне?
- Дойде... да ми се извини.

Една вечер съпруг закъснява от работа.
- Сигурна съм, че си има любовница - казва жена му на майка си.
- Защо винаги мислиш най-лошото? - пита майката. - Може просто да е катастрофирал.

Адвокат праща телеграма на свой клиент в чужбина: „Тъща ви се помина в съня си. Да я погребем ли, да я балсамираме ли или да я кремираме?"
Отговорът гласи: „Не рискувайте - поръчайте и трите".

Зет завел болната си тъща на лекар. След като тъщата излязла от кабинета, зетят влязъл да се поинтересува за здравето й.
- Докторе, има ли надежда?
- Няма синко, няма? - въздъхнал лекарят - това е само настинка!

Щерката звъни на майка си на село.
- Мамо, тая неделя ще стане 10 години как сме със Стоян. Ко ши кажиш ... да заколим прасето, ъъ?”
Оттатък ... тишина, тишина ... и после майката шепни:
- Ох, мама, ша тъ фанът. По-дубре да гу утровиме.

Прибира се зетя късно вечер, уморен от тежък работен ден. Звъни на вратата, отваря му тъст му с угрижна физиономия. Зетя поставя едната си ръка, леко присвита на главата, а в отговор тъст му си поставя по същия начин двете. Ето какво си казали: зетя попитал "тук ли е змията?", а тъст му отвърнал "и двете са вкъщи!"

Заврян зет... зетя има рожден ден... тъщата му подарява две вратовръзки за рожденния ден... и той веднага слага едната.... тъщата, като го вижда и казва
- Другата не ти хареса, нали...

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Религия и икономика Д.Бежански

В кварталния гараж на Кирето можеш да срещнеш всякакви хора. Но най-често можеш да срещнеш бай Боре от Требич. Миналата седмица го срещнах пак. Седеше в ъгъла и пиеше гроздова с мезе тиквени семки.
— Ела да ти кажем, що съм измислил! — повика ме бай Боре. Едно уточнение: бай Боре по произход е шоп, по професия — стрелочник, а по призвание — мислител.
Взех си и аз една гроздова и седнах при него.
— Та какво си измислил? — попитах.
— Измислих как да се опраиме! — гордо заяви той.
— Кой? Аз и ти ли?
— Море! Яз и ти! Целата държава!
— Сериозно?!
— Най-сериозно! Слушай ме сега! Па нали си учен човек, можеш, ако сакаш, и да си записваш!
Отпи бай Боре от ракията и започна:
— Нали разправят, дека овци, говеда, свинье — сичко е изклано и изнесено по странство! Такааа… Яз мислих, мислих и те що измислих! Първо требе сите, целио народ, да станеме мохамедани! Сещаш ли се защо?
— Не! — признах си аз чистосърдечно.
— Оти мохамеданите свинско не ядат, те затова! Така за година-две свиньете па че се наплодат! Това първо. После сите, целио народ, че станеме индийци. Това второ. Оти за индийците кравата е свещено животно и един индиец никога нема да ти заколя крава! Така за една-две години че се наплодат и говедата.
— Сега вече схващам идеята — прекъснах го. — Ами после?
— После че станеме ескимоси, оти па ескимосите не ядат овчо! Така за десетина години че си стъпиме на ногите и па че станеме православни, ако църквата не се нацепи дотогава ептен. Ако па се нацепи, че станеме италиянци-католици, оти италиянците ручат жаби, а по нашите гьолове барем жаби — дал Господ! Те това съм измислил! А сега окни още по едно ракиче!
Не знам дали идеята на бай Боре би могла да се осъществи глобално за цялата страна, но в гаража на Кирето още на следващия ден се появи ново мезе — панирани жабешки бутчета. Не са лоши на вкус.

Струва ми се, че все пак има нещо смислено в концепцията на бай Боре....а вие какво мислите?
А опитите с пенсионерите продължават....че станахме много на клона, па Он мОе и да се счупи... :))))