четвъртък, 26 януари 2012 г.

Религия и икономика Д.Бежански

В кварталния гараж на Кирето можеш да срещнеш всякакви хора. Но най-често можеш да срещнеш бай Боре от Требич. Миналата седмица го срещнах пак. Седеше в ъгъла и пиеше гроздова с мезе тиквени семки.
— Ела да ти кажем, що съм измислил! — повика ме бай Боре. Едно уточнение: бай Боре по произход е шоп, по професия — стрелочник, а по призвание — мислител.
Взех си и аз една гроздова и седнах при него.
— Та какво си измислил? — попитах.
— Измислих как да се опраиме! — гордо заяви той.
— Кой? Аз и ти ли?
— Море! Яз и ти! Целата държава!
— Сериозно?!
— Най-сериозно! Слушай ме сега! Па нали си учен човек, можеш, ако сакаш, и да си записваш!
Отпи бай Боре от ракията и започна:
— Нали разправят, дека овци, говеда, свинье — сичко е изклано и изнесено по странство! Такааа… Яз мислих, мислих и те що измислих! Първо требе сите, целио народ, да станеме мохамедани! Сещаш ли се защо?
— Не! — признах си аз чистосърдечно.
— Оти мохамеданите свинско не ядат, те затова! Така за година-две свиньете па че се наплодат! Това първо. После сите, целио народ, че станеме индийци. Това второ. Оти за индийците кравата е свещено животно и един индиец никога нема да ти заколя крава! Така за една-две години че се наплодат и говедата.
— Сега вече схващам идеята — прекъснах го. — Ами после?
— После че станеме ескимоси, оти па ескимосите не ядат овчо! Така за десетина години че си стъпиме на ногите и па че станеме православни, ако църквата не се нацепи дотогава ептен. Ако па се нацепи, че станеме италиянци-католици, оти италиянците ручат жаби, а по нашите гьолове барем жаби — дал Господ! Те това съм измислил! А сега окни още по едно ракиче!
Не знам дали идеята на бай Боре би могла да се осъществи глобално за цялата страна, но в гаража на Кирето още на следващия ден се появи ново мезе — панирани жабешки бутчета. Не са лоши на вкус.

Струва ми се, че все пак има нещо смислено в концепцията на бай Боре....а вие какво мислите?
А опитите с пенсионерите продължават....че станахме много на клона, па Он мОе и да се счупи... :))))

понеделник, 23 януари 2012 г.

Синонимизация Д.Бежански

Съседът в родното ми село дядо Станко имаше малък дефект в говора — не можеше да казва „р“. Сега повечето телевизионни журналистки имат тоя дефект и хич не се притесняват, но той се притесняваше, и то — доста.
По тая причина си беше изработил цяла система на говорене, при която изобщо не се налагаше да употребява омразния му звук „р“.
Ако тръгнеше, да речем, за Перник, дядо Станко обясняваше, че отива „оттатък Темелково“. Ако пък ставаше дума за град Радомир, казваше „отсам Темелково“. Кравата наричаше женски вол, а жена си Райна — моята чума или просто чумата — за по-кратко.
Изобщо нямаше дума в българския език, на която дядо Станко да не бе намерил подходящ за нея синоним. Имаше си дори своя скоропоговорка, с която да забавлява внуците, различна от оная, неудобната — за Петър, дето плете плет и през три пръта преплита. Неговата скоропоговорка беше:
„Пет петачета под път, пет петачета над път.“
Колкото пъти ние, хлапетата от махалата, го предизвиквахме да каже някоя трудна за него дума, толкова пъти старецът отговаряше невъзмутимо и без да се замисли с удобния му заместител:
— Дядо Станко, кажи „кабриолет“!
— Файтон.
— Кажи „револвер“!
— Пищов.
— Кажи „февруари“!
— Малък Сечко.
— Кажи „риба“!
— Водно свинче.
Така си и умря дядото (помина се), закараха го (отвезоха го) в гробищата (оттатък Йовановата къшла) и го погребаха (затулиха му слънцето), без нито веднъж в живота си да е изрекъл дума със звук „р“.
А ние — съседските деца, още оттогава разбрахме, че когато нещата не се наричат с истинските им имена, винаги се прикрива някакъв дефект.

А случвало ли ви се е приятели, да гледате български филм? Естествено....да! Аз също,но.....така фъфлят и гълтат думите, че нищо не разбирам....Дикция = 0...
И някакъв странен жаргон.... / напр.КЪФ...значело КАКЪВ....КВО - КАКВО....и т.н./
Определено това много ме дразни и разваля цялото преживяване, колкото и интересна да е темата на филма....
Е споделих и си отдъхнах....отивам да пусна телевизора....:)))) упс...български сериал....мъката започва!

четвъртък, 19 януари 2012 г.

ВИЦОВЕ ЗА ЛОВЦИ

С тези вицове / от интернет, разбира се / искам да честитя рожденния ден Мишето, съпруг на моята добра приятелка Пепи.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МИШЕ!
ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ, ЗАЩОТО БЕЗ НЕГО НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ,
КАКТО И МНОГО ЛЮБОВ И КЪСМЕТ!
А това е една малка закачка за теб:

Излиза млад ловец рано сутрин, навън студ, -20'С, сняг и виелица. Повървял малко и си мисли :
"Защо ли съм такъв будала, къде съм тръгнал в тоя студ, защо ли не взема да се върна в къщи на топлото при младата си жена?"
Речено-сторено. Върнал се в къщи, мушнал се под завивките при спящата си жена и казал:
"Ааууу навън е страшен студ"
А жена му отговорила:
" Да бе, а моя будала в това време на лов отиде!

След откриване на ловния сезон, гледат един... такъв омърлушен ходи.....
-кво стаа бе?
-абе, мани са - вчера нали откривахме лова на глигани....
- И? Немаше ли слука?
- ами.... отиваме ние както си е реда и почваме да чакаме глигана...... ама нал беше студено, та докат чакахме и са нальокахме кат свине......
- и? сега си махмурлия ли, затва ли ходиш така?
- мани махмурлука, нал ти викам...... таман са напрайхме на пияни свине...... и глиганът....... дойде

Ловци сядат да обядват. Разпалили огъня, сложили скарата, завъртели шишето с виното, подкефили се.
-Ееех какво ли правят сега жените ни?-попитал някой.
-Ами.., или плетат или......-отговорил друг.
Най-младия ловец си събрал нещата и хукнал към селото.
-Стоой, къде бе? -провикнали се колегите му.
-В къщи. Моята не може да плете!!!

Жена към мъжа си ,ловец:
- Мъжо преди девет месеца нали беше на лов за сърни В Родопите?
- Да.
- Е,една сърна се обади че си имате сърненце.

Излиза бракониер от гората метнал на рамо едно прасенце.Хоп насреща
горския:
-Хей бракониерче кво е това на рамото ти ?
Бракониера погледнал към рамото,бутнал прасето и..
-Яааа ква гадинка ме полазила....

Отишъл ловец на лов за мечки. Ама много го било страх. Ловецът обаче
се загубил в гората. Както обикалял видял една пещера. Решил там да
прекара нощта. Влязъл вътре и видял едни големи светещи очи го следят.
Разтреперил се ловецът, светнал с фенерчето и видял едно малко мече,
седнало на гърне, стои и го гледа. Минал му малко страха и попитал:
- Майка ти в къщи ли е?
- Не.
- А баща ти?
- Не
Ловецът викнал:
- А бе келеш с келеш, така ме изплаши!!! - и забърсал два шамара на
мечето. А то като писнало:
- Бабоооооооо….

Ловец на друг:
- Иди виж какво животно прострелях?
Другият се връща след малко и му казва:
- Не знам какво животно е, но по паспорт фамилията му е Иванов

Попитали известен ловец:
- Може ли да се спасим от освирепял лъв като носим запалена факла?
Той отговорил:
- Зависи с каква скорост я носите…

Между ловци:
- Убивал ли си вълк?
- Да!
- Кога?
- На сцената - в една любителска пиеска!

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Детелина с четири листа Д.Бежански

Днес малко закъснях с глътката смях, но ще ме извините.....

Вчера с цел да спестя малко пари не се качих на тролея, а минах пеша напряко през парка. Парите ми бяха крайно необходими за една малка гроздова, която си бях наумил да изпия в кварталния гараж на Кирето.
Вървейки през парка, си помислих, че няма да е лошо, ако вместо една малка гроздова изпия една голяма. Тази мисъл доста ме вдъхнови, ето защо тръгнах с наведена глава и с втренчен в краката си поглед. Надявах се преди мене през парка да е минал някой богат заплес, който да е изръсил едно левче (а защо не и две?!), аз да намеря левчето и хоп — малката гроздова ще порасне и ще стане голяма!
Обаче — ядец! Богатите заплеси явно не ходят пеша и не ръсят из парковете банкноти! С други думи — не намерих никакви левчета. Но намерих… Можете ли да си представите намерих четирилистна детелина!
Господи, как й се зарадвах! Почувствах се като хлапе, на което току-що са му подарили камионче! На толкова години съм, а за първи път намирам четирилистна детелина — символът на щастието! Идеше ми да подскачам от радост! Или да пея! Или да целуна булдога, който в момента препикаваше липата в края на алеята!
След половин час, преливащ от емоции, седях в гаража на Кирето и си пиех малката гроздова заедно със съседа Петров — пенсиониран учител по биология. Той също беше спестил сума ти пари, защото решил да откаже цигарите и не си купил полагащия му се пакет „Арда“.
Разбира се, реших да му се похваля и гордо извадих скътаната в паспорта детелина. Той я погледна разсеяно и каза:
— Мутант!
— Как така — мутант?! — учудих се аз.
— Ами ей така — мутант! Все едно — теле с две глави! Настъпило е някакво объркване в гените й и готово! Можеш да ми вярваш — цял живот към преподавал биология.
— Искаш да кажеш, че е изрод?!
— Точно това искам да кажа.
Въздъхнах разочаровано:
— Пък аз толкова й се радвах, дявол да го вземе!
Пенсионираният учител Петров отпи от ракията и мрачно рече:
— Моето момче, не си ли забелязал, че в живота често става така? Радваме се на нещо, радваме се, а в крайна сметка се оказва, че сме се радвали на някакъв изрод!
Станах и помолих Кирето да ми сипе още една малка. На вересия.

Извода: Не всяка четирилистна детелина носи щастие.....май се оказва, че пак нещо ни е сбъркано....:))))

вторник, 10 януари 2012 г.

Годежари Д.Бежански

Не ни искат в Европа, ли....Ми, даааа, като са на светлинни години от нас....колко път имат да извървят още докато ни стигнат.....ето прочетете и ще се убедите сами....

Годежът започна според утвърдения от вековете сценарий.
Гостите насядаха край масата и след втората ракия и възгласа „Ха, наздраве, кога сме най-зле — така да сме!“ най-старият от тях започна дипломатичен разговор, от който се разбра, че гостите са тръгнали да купуват добиче, пък чули, че в тая къща, разгеле, има за продан, та се отбили…
Бащата на „добичето“, което през това време (изчервено от смущение) разнасяше салати, отвърна, че да, има такова нещо, тоест телето е налице (смях и наздравици), но не се продава, а се подарява. Въпросът е обаче дали тези, на които ще бъде подарено, ще се грижат за него по подобаващ начин.
Последва декларация от страна на гостите, че има си хас, щяха ли да бият те толкова път (чак от съседното село!), ако не могат да отговорят на едно толкова елементарно условие.
Нови наздравици и нов въпрос:
— Ами така и така сме дошли, нямате ли и мома за женене? Пусти късмет — оказа се, че домакините имат и мома за женене! Като чуха това, гостите толкова се зарадваха, че се отказаха от телето и заявиха, че ще вземат само момата, стига да им я дадат, разбира се.
— Ха, наздраве по тоя случай!
Денят на сватбата бе уговорен веднага, на масата се появиха нови шишета ракия, нови салати и три кофи с кюфтета. Бяха въведени обръщенията „свате“ и „сватя“.
Един от сватовете-гости напусна незабелязано компанията и тръгна из къщата с цел да открадне нещо. Такъв бил обичаят. Една от сватите-домакини обаче моментално усети липсата му и пъргаво хукна към кухнята, където залови крадеца в мига, когато той напъхваше под ризата си плитка чесън. И това влизало в обичая — едните да се опитват да крадат, другите да се опитват да ги хванат. Последваха изискани шеги. Всичко живо се интересувате къде точно сватът-крадец е напъхал откраднатото и как точно сватята-страж го е измъкнала оттам.
Междувременно един от гостите вече беше заспал, положил кротко буза върху две кюфтета, а един от домакините го целуваше нежно по другата, оцапана с лютеница буза, и настойчиво го питаше:
— Свате, свате, като толкова бързо заспиваш, кой приспива сватята?
Следващата наздравица беше за това — младите да не заспиват толкова бързо, щото — нали…
Някой извади отнякъде акордеон. Някой запя нещо, което акордеонистът не успя да налучка. Един от гостите — старшина по звание — извади пистолет, отвори прозореца и гръмна три пъти. Гърмежите събудиха заспалия, но само за малко — колкото да каже „Наздраве!“ и пак да тури морна глава в чинията.
Гледах годежа, вдигах наздравици, дърпах пищова от старшината, за да гръмна и аз през прозореца, и по някое време се запитах как ли става това в Англия.
Опитах се да си представя група лордове, които отиват при друга група лордове, за да сватосат малкото си лордче за тяхната малка лордка. Опитах се да си представя как един от лордовете-гости, адмирал от флотата на Нейно величество, отваря прозореца на замъка и стреля със служебния си пищов, а после се провиква на английски: „Бре, бре, бре, бреее!“
Опитах се да си представя и пиян лорд-акордеонист, заспал в чиния с желиран фазан. И как някаква лейди бърка в пазвата на някакъв сър, за да извади оттам задигнатото според обичая томче на Шекспир. И как онзи, адмиралът, си гаси пурата между колелцата от краставица. И как най-старият лорд разказва колко пъти е бил наказван „под оръжие“ по време на Първата световна и запрята крачол, за да видят всички белега му. И други неща се опитах да си представя, но не можах.
Много има да ни гонят европейците, докато ни стигнат…

Е, приятели, сега съгласни ли сте с Д.Бежански? Аз - абсИлютно "ДА" !!!!!

понеделник, 9 януари 2012 г.

Под моста Мирабо вече Сена не минава Д.Бежански

Да започнем новата седмица с глътка смях.....

Бе кво са викнали против нас, бе брато! Мутрите това, мутрите онова!…
Те кво си мислят: че е голема далавера да си мутра?
Е, погледни ме мене: мутра отсекъде! Главата ми е като телевизорче „Панасоник“! С най-плоския екран в света! Пръстите — като бирени шишета! А у гъзо не приличам на човек, а на икарус! Мани това, ами и по цела нощ не можем да спим от ревматизъм! Бе то по-лошо от трипер, бе брато! Като ме завърти, се едно зъб ми вадат! Ама не от устата, а е от тука, от плешката! И от кво е тоя ревматизъм, мислиш? Ми от ланците, от кво! Пет кила ланци носим по мене, как нема да лепнем ревматизъм! Обаче нали съм мутра, не може без ланци! Не върви некак си…
Да не ти разпраам, че и с менингито се разминах на една боя разстояние! Като станах мутра, почнах да си бръснем кратуната секи ден! А то се случи зима! Навънка — лед! Фризер! Пипнем си главата, пипнем парапетите на Лъвов мост мойта глава — по-студена! За една бройка да гушнем хризантемите! Добре се кихнах хиляда марки на едно докторче, та го писа не менингит, а само възпаление на малките мозъци!
И с очите съм зле вече! По-рано скивах като телескоп! От десет метра врабче с плюнка уцелвах! А сега от десет метра не можем да си познаем баварецо! Гледам, пулим се — мой ли е тоя баварец, не е ли мой… Па му теглим една майна и се качим! После: що караш чужда кола?! Ми аз как да знам, че е чужда, като не мога да я скивам?!
А с кво си прецаках очите? А познай до три пъти! Ми с черните очила, бе брато! С черните очила! Носи и ти черни очила денонощно, па да те питам нема ли да окьоравееш като циганска кобила!
Най-шибано обаче е, дето и умствено се разбих. Е, това най ме е яд! Ми аз щех филология да кандидатствам, бе копеле! Френска филология! Сан санжман, Луи Картоз, сичките тия работи на пръсти ги знаех: „Под моста Мирабо минава Сена…“ Поезия е това, ей! Тарикатска работа! А сега — кво? Никаква Сена, никакъв Мирабо! Дай го тоя Мирабо тука, че му откачим бъбреците за нула време! За отрицателно време че му ги откачим!
А тия като викнали: мутрите, та мутрите! Бе ела, като си толко гявол, ела стани и ти мутра, па да те питам лесно ли е!

петък, 6 януари 2012 г.

Шефа че ме изгърби Д.Бежански

Скъпи приятели,
ЧЕСТИТА НОВАТА 2012 ГОДИНА!
ДА Е СПОРНА, БЛАГОДАТНА, ДА СА ПЪЛНИ СЪРЦАТА ни С ОБИЧ,
ДУШИТЕ - С УДОВЛЕТВОРЕНИЕ !
ДА СА БОГАТИ ТРАПЕЗИТЕ И ПЪЛНИ КЪЩИТЕ НИ С РАДОСТ И БЛАГОДЕНСТВИЕ!
НАЗДРАВЕ, ПРИЯТЕЛИ – ЗА ВАС, ЗА ДЕЦАТА, ЗА ВНУЦИТЕ,
ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТЕ!

А сега ви предлагам поредната доза смях......смешно и в същото време доста тъжно...., нали?

Най-шибаното е кога некой сам се набута. Е така — като мене. Седа си оня ден и си обедвам. Свинско със зеле. Много обичам свинско със зеле. Бех си тропнал на масата целата тава и си обедвам. По едно време по радиото:

„Прода-а-а-ва-а-ат се, ма-а-а-мо, бе-е-ли-те ма-на-а-стири-и-и…“
И що ми требваше! — дигам мобифона и — на шефа:
— Здрасти, шефе!
— Здрасти, Тупан! — вика шефа.
— Не е Тупана — викам. — Картофа е.
— О, здрасти Компир! — вика шефа.
— Здрасти! — викам.
— Кво правиш, бе Компир? — вика шефа.
— Обедвам — викам.
— Кво обедваш?
— Свинско със зеле.
— Добре! Обедвай! — вика шефа и прекъсна. И аз чак тогава се сетих за кво му се обаждам. Пак дигам мобифона. И пак: „Здрасти, шефе“, „Здрасти, Тупан“, „Не е Тупана, Картофа е“, „Какво правиш“, „Обедвам“…
И аз пак се отнесох. На третия път обаче звъня и още веднага:
— Здрасти, шефе! Обедвам свинско със зеле, обаче знаеш ли кво съобщиха по радиото?
— Кво? — пита шефа.
— Ми продават се некакви манастири! — викам.
— Кви манастири? — пита шефа.
— Бели — викам.
— Ъхъ — вика шефа. — Купуваме ги.
После вика:
— Слушай, Тупан!
— Не е Тупана — викам. — Картофа е!
— Нема значение! Слушай, Картоф! Отиваш и веднага проверяваш чии са тия манастири! Към кой синод са! И побързо докато некоя друга групировка не ги е купила преди нас!
Дояждам аз тавата със свинското, палим баварецо и бегам. По едно време мобифона — пю-пю-пю! Дигам. Шефа.
— Компир! — вика. — Ти ли си?
— Аз съм, шефе.
— Кво правиш, бе Компир?
— Ми карам баварецо — викам.
— Добре — вика — карай! Обаче, знаеш кво?
— Кво? — викам.
— Размислих! — вика. — Нема да купуваме тия манастири! По на далавера е да ги застраховаме! Обаче ти провери към кой синод са и действай! И по-бързо, докато некоя друга групировка не ги е застраховала преди нас!
Проверявам аз — тоя синод, оня синод, те па много синоди и докато проверявам — два дена минаха! Днеска пак обедвам. Таскебап. Много обичам таскебап! И таман съм си поръчал осем порции — ей ти по радиото:
„Застрахова-а-а-ани са, ма-а-а-мо, бе-е-ли-те ма-на-асти-ри-и-и…“
Направо се укостих! Некоя друга групировка ги е застраховала преди нас! Басимамата! Сега шефа че ме изгърби! Направо че ми осиротеят маратонките! Що ми требваше сам да се набутвам!