Мъж във фризера

На Иван Драганов вече му се беше случвало, връщайки се ден-два по-рано от командировка, да намери в гардероба непознат мъж. Всъщност веднъж му се случи да намери и познат — Янакиев от горния етаж. Тогава Янакиев се опита да обясни, че бил дошъл да поправя пантите на гардероба, но не можа да каже защо го поправя в абсолютно голо състояние. „Бе, карай! — махна с ръка Иван Драганов. — Няма сега заради едни панти и един комшия да си развалям семейството!“ И се примири с мисълта, че вицовете за съпруг, командировка и мъж в гардероба не са празни измислици, а почиват на реални житейски факти.
Този път обаче мъжът беше във фризера. Естествено пак гол.
„Брей! — каза си Иван Драганов. — Мойта е почнала да се запасява!“
Това му прозвуча като остроумна шега и той весело се засмя. После си наля половин чаша гроздова и се обърна към непознатия:
— Мой човек, така и така си ми дошъл на гости, излез да му ударим по едно!
Мъжът не помръдна.
— Хайде де, хайде, не ми е за сефте, свикнал съм! Излез оттам, стига си се правил на умрял! — повтори поканата Иван Драганов и разтърси голото рамо на госта.
И тогава разбра, че онзи хич не се прави, а наистина си е умрял. По-умрял не можеше да бъде: погледът — изцъклен, езикът — изплезен, сякаш му подаваш да си близне сладолед, тялото — вдървено!
„А стига, бе! — гаврътна Драганов гроздовата на екс. Мойта наистина прекалява! Досега си мислех, че само с умрели не ми е кръшкала, ама явно съм я подценявал! Интересно обаче откъде го е намерила тоя хубавец?“
Наля си втора чашка (този път — догоре) и се провикна към спалнята:
— Снежано! Снежано! Ела тука, некрофилко такава! Ела, че ми писна вече от тебе!
— Какво си се разкрещял посред нощ! — показа се жена му сънена и разчорлена. — Знаеш ли колко е часът! Всичките съседи ще събудиш!
— Бе ще ти кажа аз на тебе колко е часът! — зверски я изгледа Иван Драганов. — Къв е тоя труп във фризера!
— Най-обикновен — широко се прозя жена му. — Вчера го купих от пазара…
И след втора широка прозявка продължи:
— Вярно, доста кокал има, но все пак — три лева килото! А свинското и телешкото знаеш сега по колко са! За агнешкото да не говорим! Освен това продавачът ми показа сертификат — трупчето е съвсем прясно, човекът е застрелян само преди два дни!
Иван Драганов с трепереща ръка си наля нова ракия.
— Хайде стига си къркал! — прибра шишето жена му. Лягай по-бързо, че утре трябва да ми помагаш при разфасоването — сама няма да мога…
Драганов все пак обърна и тази чашка на екс, затвори фризера и облекчено въздъхна:
— Аз пък си помислих, че вече ми слагаш рога и с умрели! За некрофилка те помислих!
— Глупчо! — целуна го жена му по сънната артерия. — Аз се чудя как да свържа двата края при тия цени, а той… Ревнивец такъв! Вместо да си благодарен, че по цял ден обикалям пазарите да намеря нещо по-евтинко!
По устните й обаче се плъзна една лукава усмивчица.
Д.Бежански

Абееее, чета, чета, смешнооооо, ама се страхувам дори да си помисля, че може да дойде време и аз да пазарувам от "това евтиното месо" бррррр....