Предлагам ви няколко вица със сутрешното кафе. За тонус....
Полицай спира много натоварено БМВ и казва на бореца, който го кара:
- Отвори багажника! Какви са тези Калашници тук?
- Какви Калашници, това са калкулатори!
- Как калкулатори, бе, това са автомати и пушки!
- Аааа, незнам, ние с тях си оправяме сметките...
Разговарят две майки:
- Не ми е работа, но обърнала ли си внимание с какво се занимава напоследък дъщеря ти?
- С какво?
- Плете бебешки терлички! -
Слава богу! Най-после и тя да се захване с нещо сериозно, че ми писна от тия безкрайни купони!
Син на една мутра се прибира след последния учебен ден и баща му го пита:
- Е, как е, сине, как се справи?
- Пет двойки, тате... - отвръща синчето.
- Мале-е-е, голям бой ще падне!
- Знам, тате. Вече съм им взел адресите.
Баща катаджия буди сина си - и той катаджия:
- Ставай, време е да ходим на работа!
- Колко е часът?
- 7:30.
- Ама още е рано бе, тате!
- Как рано? Вече половин час безплатно карат, гадовете!
При психиатъра:
- Докторе, аз не съм човек, а куче.
- Моля, легнете на кушетката.
- Благодаря много! Вкъщи не ми дават да се качвам на дивана.
- Скъпи, вчера оставих две бутилки водка в хладилника, а сега е само една. Защо?
- Ами… Защото не съм я видял.
Мъж се прибира в къщи кьоркютук пиян. Решил да се прикрие от жена си. Чудил се какво да направи и измислил, че ако чете книга тя няма да се досети нищо. Сяда в хола на дивана и почва да чете. Влиза жена му, поглежда го и казва:
- Е, кво... пак ли си се насвяткал!? Колко можеш да изпиеш?
- Кой това ма? Не виждаш ли, че седя тука и си чета книга.
- Абе я затваряй тоя куфар и отивай да си лягаш, пияница такъв!
Секретарка се обажда на директора на зоологическата градина, който е в командировка, и го пита:
- Господин директор, почина маймуната. Да търсим ли нова или да ви чакаме?
Разговарят две блондинки:
- Мога да си представя, че щъркелите донасят децата, но паякът да носи кола.... това никак не ми го побира акълът.
Блондинка идва в бензиностанция и момчето, което работи там, я пита:
- Kакъв бензин желаете?
Блондинката отговаря:
- Желая супер.
- Кой супер? Имаме супер 98 и супер 95.
Блондинката се замисли малко и пита:
- A нямате ли някой от тази година?
Мъжете се делят на ужасно прости и просто ужасни.
ОБЯВИ:
Продавам доберман. Яде всичко, много обича деца!
Млад, здрав и снажен, имам две къщи, яхта, вила на Хаваите, порше и частен самолет. Не купувам и не продавам нищо, просто искам да се похваля.
Спешно търся дубльор за медения си месец.
Дарявам къща със зла тъща.
Търся жена с трактор. Моля, изпратете снимка на трактора.
Със сърце и тебешир - случки от училище
Като гледам, думите ми се плъзват покрай ушите ви както вода по кожата на млад тюлен...
Учителка влиза в класната стая и оглежда физиономиите на 11. клас:
- Момчета, ако Дарвин беше жив, щеше да престане да търси свързващото звено между човека и маймуната.
Учителка от езиковата гимназия в Плевен:
Радославе, не бъркай в контакта, ша `земе точно в моя час да умреш.
В час по химия:
Иване, отвори вратата, може да се наложи да бързаме...
Из класна работа по литература:
Дон Кихот бил 50-годишен младеж с плешив кон.
Учител по физкултура:
В строя виждам разни, дето липсват!
Учител по литература:
Винаги, щом си отворя устата, чувам гласа на някой идиот!
Из отговор на литературен въпрос на седмокласник:
В дясната си ръка баба Илийца държала пистолета, в лявата - бебето, а в другата - ранения бунтовник.
Учителката:
Ще изгоня всички и ще работя с останалите!
В час по география:
Една камила може да върви по 30-40 часа на ден.
Упомена ли те още веднъж, няма да ти бъде нужно пак да те упоменавам, че ще изхърчиш навън!
Из ученически съчинения:
...Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.
Кенгуруто има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опасност.
Там са намерени мъртви скелети.
Рибите могат да бъдат водни и морски.
Държавите имат различна форма на държавно управление. Италия е с форма на ботуш.
През една точка могат да се прокарат безброй прави, а през две - двойно повече.
Хората, които живеят в пустинята, се хранят предимно с пясък
Намалява площта на обработваемата площ.
Живели са в IV век преди Нова година.
Функцията първо расте, а след това отпада.
Всичко е точно, но някъде има малка грешчица.
Завладя глад, а и недоимък на храна.
Сега заредени с позитивизъм да отхвърлим и малко работа.....Ооооо ама то е петък...нали знаете че който работи в петък....аааа, какво се случва на шефа му??? Е аз не му го желая....за това нема да работим....легаме и чекаме да ни мине....както е казал нане Вуте....и утре е ден....
До скоро!
петък, 25 февруари 2011 г.
сряда, 23 февруари 2011 г.
Лили отговаря на мишленцето.....
Днес е мрачно и студено, но 1 супена лъжица смях е добро лекарство, нали?
Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.
Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля.Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка. Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бяn направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не ме докосна. Или ми изневеряваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.
П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот. Подпис: Бившата ти жена.
Отговорът на Стамат
Скъпа бивша съпруго,
Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).
Наистина забелзах, че си се подстригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме е учила "когато не мога да кажа нещо добро, да замълча". Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин. Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше. Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.
П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.
Подпис: Червив с пари и Свободен!
Е не винаги човек трябва да е бързак, за да е щастлив.....Сега разбирам поговорката "Два пъти мисли, един път режи"....
Скъпи съпруже,
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.
Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля.Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка. Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бяn направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не ме докосна. Или ми изневеряваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.
П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот. Подпис: Бившата ти жена.
Отговорът на Стамат
Скъпа бивша съпруго,
Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).
Наистина забелзах, че си се подстригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме е учила "когато не мога да кажа нещо добро, да замълча". Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин. Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше. Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.
П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.
Подпис: Червив с пари и Свободен!
Е не винаги човек трябва да е бързак, за да е щастлив.....Сега разбирам поговорката "Два пъти мисли, един път режи"....
събота, 12 февруари 2011 г.
Едно писмо с "любов" до съпругата ......
Предлагам ви да се посмеем заедно.Смехотерапия в комбинация с кафе.....
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Благодаря на автора, заредена с много енергия отивам на тръстиката....а вие???.....
Скъпа Лили,
Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.
Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.
Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
Благодаря на автора, заредена с много енергия отивам на тръстиката....а вие???.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
